Лале Beauty Of Apeldoorn – луковици за пролетен цвят

• Светлинни условия: слънце или полусянка;
• Цъфтеж от март до май;
• Подходящо за градина, саксии и купи;
• Грижа и изисквания;
• Добре дренирана почва, богата на хумус;
• Засаждане от средата на септември до края на октомври;
• Разстояние при засаждане прибл. 10 см, по 7–10 луковици на група;
• Приложение: пролетни бордюри, лехи с лалета, саксии, всякакви градини, рязан цвят;
• Височина на растеж 25–35 см;

Лалето, един от най-обичаните вестители на пролетта, е достъпно в изключително богата гама от цветове. В нюанси на оранжево, бяло, червено, розово, виолетово и кремаво, тези луковични цветя създават ослепително петно от цвят в градината, на балкона или в саксии и купи.

Произход

Лалетата (Tulipa) принадлежат към семейство Liliaceae и са безспорно най-многобройният и най-разнообразен род сред луковичните цветя. Съществуват около 150 вида, произхождащи от Централна и Южна Европа, Северна Африка и Близкия изток чак до Централна Азия.

Приложение

За разлика от много други луковични растения, чието естествено местообитание е полусянката под по-едри дървесни видове, лалетата са предимно степни и планински растения. Екологичният фактор, който скъсява вегетационния им период, не е липсата на светлина, а лятната суша. Затова лалетата растат великолепно на слънце, в топли лехи, при условие че почвата е рохкава, добре дренирана и не прекалено влажна през лятото. Много от по-дребните видове и дивите лалета се чувстват като у дома си и в каменистата градина. Като рязан цвят за букети и за аранжировки с луковици в саксии и купи, тези пъстри пролетни цветя са еднакво популярни. Лалетата притежават особена изтънченост и елегантност.

Засаждане

При засаждане на луковици лале се уверете, че под основата на луковицата има добър дренаж, тъй като в постоянно влажна среда луковиците започват да гният много бързо. На глинести почви най-добре е да ги поставите върху слой пясък. Дупката за засаждане, включително дренажът, трябва да бъде поне два пъти по-дълбока от височината на луковицата – при по-едрите сортове дори малко по-дълбока, за да бъдат стабилни. Периодът на засаждане е от края на септември до края на ноември, както при повечето луковици и грудки на пролетно цъфтящи растения.

Подрязване

Веднага щом цветовете започнат да вехнат, те трябва да бъдат отрязани. Това предотвратява образуването на семена и осигурява запазването на повече хранителни резерви в луковицата.

Луковици лале през лятото

Много сортове лалета имат по-дълъг живот, ако бъдат изкопани след изсъхване на цветоносното стъбло и оставени на проветриво и хладно място в градинския навес или гаража през лятото. Това се е оказало особено полезно в райони с влажно лято, тъй като луковиците лале не понасят влажна почва, особено в началото на летния период на покой. По време на лятното съхранение луковиците се поставят в кутии с леко влажна пръст или просто се опаковат поотделно по сорт, етикетират се и се окачват да изсъхнат. От края на септември луковиците лале могат да бъдат засадени отново на леха, точно като новозакупени екземпляри.

Размножаване

Лалетата могат да се размножават чрез посев или чрез дъщерни луковици. Посевът е много трудоемък: растенията зацъфтяват най-рано на третата година и обикновено не съответстват на сорта. Въпреки това някои диви лалета се самозасяват. Групите от многогодишни сортове, споменати по-горе, образуват дъщерни луковици сравнително надеждно на подходящи места, но обикновено само всяка втора година. Луковиците лале се изкопават през есента, а дъщерните луковици просто се презасаждат на желаното място.

Болести и неприятели

Най-големият враг на лалетата е полската мишка, тъй като луковиците лале са на върха на нейното меню. Повредите лесно се предотвратяват, като растенията в земята се защитят с телени кошници с дребна мрежа. Охлювите също ще нападнат листата на лалетата, ако не намерят по-вкусна храна наоколо. Освен това лалетата могат да бъдат засегнати от различни гнилостни патогени, които обикновено унищожават луковицата или стъблото. При оптимална почва рискът е значително намален, но мишките остават постоянна заплаха за луковиците. Те обаче могат да бъдат защитени от тези лакоми гризачи с един прост трик – засаждане в телена мрежа, която не позволява достъп до луковиците.